Политически доклад на Калин Милчев – председател на ГС на БСП, за 2025 г.
Другарки и другари,
Изминалата година за нашата партия беше година на предизвикателства и проверка до колко сме в състояние да отговорим на обществените очаквания в динамичната среда на българската политика и да решим вътрешните, чисто партийни проблеми. Българската социалистическа партия пое тежка отговорност в един изключително сложен политически момент за страната. Влизането ни в управлението, при остри политически противопоставяния и дълбоко обществено недоверие, беше осъзнат избор, продиктуван от необходимостта да бъде прекъсната порочната спирала от избори, нестабилност и институционален блокаж. Това беше държавно отговорна стъпка – направена с мисъл за България, а не за партийния комфорт, в разрез с водената до момента политика и взети решения.
БСП направи исторически компромис с участие в управлението, доминирано от своите дългогодишни политически опоненти – с добрите намерения да се преодолее криза и да се осигури стабилност. Това управление доведе до сериозно обществено разочарование; значителни загуби на обществено доверие; отлив на членове и симпатизанти на БСП.
Участието на „БСП – Обединена левица“ в правителството Желязков не се прие еднозначно, не е безспорно и предизвиква недоволство сред част от социалистите и симпатизантите. Отчитаме криза в идейната мотивация за членство и работа в БСП и ясно можем да заявим, че загубихме своята разпознаваемост като автентична лява политическа сила.
Недоволството на хората избухна на 1 декември – срещу търпимостта към корупцията, липсата на справедливост, ниските доходи на обикновените хора, заплахите за демокрацията. Това недоволство се трупаше отдавна и не се забелязваше само от вгледани в своя клиентелистки интерес политици. То е израз на недоверие към политиката и управлението, на мечтата за модерна България. Поводът бе проектът за бюджет за 2026 г., а тревогите са за правовата държава, доходите и икономика в условията на евро. Хората повярваха в силата на своя глас и енергията на своите действия. Въпросът е какво ще се случи оттук нататък? Каква ще бъде силата, влиянието и политическата устойчивост на задаващите се нови проекти?
Участието в управлението се оказа компромис, който разтърси партията и другарските отношения. Затова оценката за участието не е еднозначна, а е по-скоро отрицателна. Участието във властта ни показа и още нещо – че компромисът има граници. Трябва да си признаем, че сме тромави във взимането на важните за деня политически решения, а и не се научихме да рискуваме и да напуснем управлението след смяната на Наталия Киселова като председател на Народното събрание. Когато социалната политика започне да отстъпва, когато справедливостта се размива и когато гласът на хората остава нечут, тогава дългът на левицата е да говори ясно и да действа решително. Това не е слабост, а политическа зрялост. Социалистите поехме предизвикателството и в навечерието на предизборна кампания се проведе заседание на 51-ия Конгрес, на 7 и 8 февруари, на което бе избран нов председател на НС – другаря Крум Зарков, и бе приета платформа под надслов „Нека бъдем достойни хора в достойна България!“ за предстоящите избори за 52-ро Народно събрание.
Как да преодолеем връхлетелите ни кризи – в партията, в държавата? Днес за пореден път е наложително да кажем какви политики отстояваме, чии интереси представляваме и защитаваме, чия партия сме. Въпросът срещу кого сме днес не е конструктивен – важно е за какво се борим, срещу какво сме и да си сътрудничим с правилните партньори!
Позитивните ни приоритети нека се концентрират около върховенството на закона, правото на труд и достоен стандарт на живот, покупателната способност и качеството на потреблението при прехода към евро, достъпа до храна и лекарства, до качествено здравеопазване и образование, гарантиране на мир, сигурност и стабилност.
Безспорно сме срещу политическата корупция и завладените институции – това вече не се търпи! Затова сме срещу безпринципните компромиси и партньорства и тихото участие в коалиции!
Партийните организации коментират липсата на достатъчно добра комуникация и отчетност; неглижиране желанието за вътрешнопартийни допитвания по особено актуални и важни въпроси за България и за БСП. Такива проблеми не подпомагат развитието на вътрешно-партийния живот, а засилват отчуждението.
Градската партийна организация трябва да продължи да работи за:
– задълбочаване на вътрешнопартийната демокрация и конструктивния диалог вътре в нея;
– по-голяма прозрачност и експертност при взимането на решения;
– търсене на различни форми за подобряване активността на всички партийни структури и тяхното укрепване;
– видимо за обществото ангажиране със социални, трудови и общностни каузи, характерни за левицата;
– активно привличане на експерти, млади хора и нови активисти.
Предизвикателството е как партийната организация да стане реален участник в промяната на партията. Имаме сили да участваме в изработката на нов, съвременен устав на БСП, който да промени организационното устройство на партията, като отчита динамиката на съвременното общество, информационните технологии и разбира се формиране на ясни морално-етични правила.
От друга страна, силата на БСП е в диалога, в откритата дискусия между различни гледни точки. Предизвикателство за градската организация е участие в изработването на така необходимата за БСП политическа платформа. Целта е да се възстановят доверието и авторитетът на партията, да се активизират социалистите и да се определи перспективна стратегия за бъдещето на БСП като автентична лява политическа сила. В основния ни политически документ като социалисти търсим и трябва да намерят отражение: изконното предизвикателство за преодоляване на капитализма; актуално разбиране за труда, пречупено през икономическата действителност в страната, разпадащият се глобален търговски свят и стремглавото навлизане на технологиите и изкуствения интелект; преодоляване на тенденцията за финанси без морална цел, откъснати от реалната икономика; отговорността към малкия и среден предприемач като реален икономически гръбнак на една страна; силна правова държава, в която законът не е врата в полето; безпристрастният съдебен процес – право единствено и само на правоимащи; реиндустриализация, която не само да осигури обществените ресурси, но и да реши проблемите с демографския срив, вътрешната миграция и така желаното завръщане в България на отдавна заминали сънародници; опазване на българската природа и българската земя, за да се гарантира качествено продоволствие, за да може да имаме здрави поколения, добро качество и висока продължителност на живот; правото на всеки български гражданин на съвременно здравеопазване и здравна грижа и, разбира се, всичко това не може да не се случи без качествена образователна система, инвестиции в науката, опазването на историческото наследство, развитието на съвременната култура и подкрепа за българския спорт.
БСП не се отказва от своята мисия. Напротив – днешният момент изисква от нас повече яснота, повече кураж и повече последователност. Да защитаваме социалната държава не само чрез участие във властта, а с твърда политика, ясни позиции и готовност да носим последствията от решенията си. Само така можем да върнем доверието и да докажем, че левицата е необходима на България – и във властта, и в опозиция.
Светът, в който живеем днес, е по-несигурен, по-разделен и по-опасен от десетилетия насам. Военни конфликти, геополитически сблъсъци и надпревара във въоръжаването отново изместват дипломацията, диалога и международното право. Най-тежкият и най-близък до нас конфликт – войната в Украйна – продължава да взема човешки животи и да подкопава сигурността на целия европейски континент.
Позицията на Българската социалистическа партия е последователна и принципна: войната няма решение на бойното поле – нито в Украйна, нито където и да е по света. Всеки ден, в който оръжията говорят, цената се плаща от обикновените хора – с живот, бедност, страх и загубено бъдеще. Нашата кауза като левица е мирът – реалният, трудният мир, постигнат чрез преговори, компромиси и международни гаранции.
БСП отстоява необходимостта от незабавно прекратяване на военните действия и реален дипломатически процес под егидата на международната общност и с водеща роля на ООН. Мирът не означава капитулация, а защита на човешкия живот като най-висша ценност, отказ от логиката на ескалацията и от нови разделителни линии.
България трябва да има ясен и достоен глас – глас на държава, която настоява за деескалация, за дипломатически решения и за Европа като проект за мир, а не като участник във военна надпревара. Националният ни интерес не е във въвличането в конфликти, а в сигурността, стабилността и социалната защита на българските граждани.
Същата позиция отнасяме и към всички други горещи точки по света – в Близкия изток, Африка, Южна Америка и Азия – където войните отново се водят за сметка на цивилното население. Двойните стандарти и избирателното възмущение са несъвместими с ценностите на левицата.
Днес повече от всякога светът има нужда от силен глас за мир, солидарност и международна справедливост. Това е позицията и гласът, които БСП трябва да отстоява – ясно, последователно и без колебание. Защото нашата кауза не е войната, а човекът!
Другарки и другари,
През изминалата година групата на БСП за България в Общинския съвет на Пловдив доказа, че дори с малоброен състав може да бъде силен, последователен и чуван политически фактор. Нашето присъствие в местната власт не беше формално и не беше удобно. То беше ясно позиционирано – като активна опозиция с каузи, с експертиза и с постоянна връзка с проблемите на пловдивчани.
Работата е фокусирана върху три основни приоритета: социална защита, борба с презастрояването и строг контрол върху разходването на публичните средства. Това не са лозунги, а реални действия – питания, предложения, позиции, срещи с граждани и ясно политическо поведение в залата на Общинския съвет.
БСП беше и остава най-последователният глас срещу безконтролното презастрояване на Пловдив – от кв. „Филипово“, през район „Северен“, до конкретни ПУП-ове, прокарвани парче по парче в интерес на инвеститори, но за сметка на инфраструктурата и качеството на живот. Ние настоявахме за анализ на реалното състояние на града, за отчетност по Общия устройствен план и за ясни правила, а не за изключения. Предупрежденията ни за „градски геноцид“ бяха аларма, а не преувеличение.
Социалната тема беше другият ни ясен знак. От защитата на преференциите в градския транспорт, през грижата за възрастните хора и социалните заведения, до предложенията за достъпни жилища за млади семейства – БСП поставяше човекът да е в центъра на местната политика. Ние ясно заявихме, че Пловдив трябва да спре да продава и да започне да изгражда – да има собствена жилищна политика и социална визия за бъдещето.
Контролът върху публичните средства беше третият стълб в работата на съветниците. От въпросите за „ремонтите на ремонтите“, като случая с Бетонния мост, до позицията ни след акцията на Европейската прокуратура – ние настояваме за прозрачност, отчетност и край на мълчанието на администрацията. Защото всяка похарчена стотинка е от парите на пловдивчани.
В началото на 2026-та година тази линия намери и най-видимия си израз – позицията срещу затварянето на Автогара „Север“. И тук трябва да благодарим за инициативността на др. Цветан Коцев, председател на РС на БСП – Северен. БСП застана категорично на страната на хората – на пътуващите, на работещите, на жителите на северните квартали и на населените места около Пловдив. За нас това не беше технически или търговски въпрос, а социален проблем и удар по достъпността и мобилността.
Трябва да отбележим и още едно постижение на групата съветници, а именно връчване званието почетен гражданин на гр. Пловдив, на двама ярки социалисти: художникът Матей Матеев, а другият – дългогодишният администратор и изявен деец на пловдивската партийна организация – Тодор Петков. Общинските ни съветници не забравиха и другаря Иван Странджев, който посмъртно бе удостоен с почетна значка на гр. Пловдив.
Въпреки че са само трима, общинските съветници успяват да наложат темата за социалния Пловдив в дневния ред на Общинския съвет. Да са коректив, понякога неудобни и винаги ясни – това е ролята на БСП в местната власт. Работата на съветниците показа ролята на левицата – да бъде там, където институциите отсъстват, и да дава глас на онези, които не биват чути.
Разбира се, тук трябва ясно да си кажем, че има разлика в очакванията и възможностите за правене на местна политика. Обективната реалност е, „БСП за България“ в Пловдивския общински съвет има трима представители. В началото на прехода представителите на левицата в местния парламент са стигали и до 19, Захари Георгиев като кандидат за кмет на Пловдив, стигна балотаж, което показва разбира се сила, но и разлика във възможностите за формиране и налагане решения за града. Във втората половина на миналия мандат БСП нямаше свои представители в общинския съвет. Подобни сравнения могат да се направят и по отношение на народните представители. В годините за 16 МИР, БСП е имала обикновено по двама депутата, стигало се е и до 4, а сега от няколко избора разчитаме на преразпределението, за да можем да имаме един.
Трябва да си признаем, че липсата на ресурси, явният бюджетен дефицит, не позволява да се преодолее липсата на щат към Градския съвет. Все още не успяваме да преодолеем невъзможността за назначаване на щатни организационни работници, ПР, а какво остава за фигурата на политическите инструктори, така познати от миналото. Моментното състояние на Пловдивската партийна организация до голяма степен е отражение на общото състояние на БСП. Въпреки, че смело можем да подчертаем, че сме една от живите организации с реална структура и дееспособен с оглед възрастовия състав актив. Винаги можем повече и трябва да бъдем взискателни и критични.
Работата в градската партийна организация, за изминалата година, се ръководеше от политическите решения на проведените конференции, както и от решенията на 51 конгрес. Основната политическа задача винаги е била: консолидиране и дееспособност на всяко структурно ниво на организация в условията на сложна политическа ситуация и адекватна подготовка за провеждане предизборна кампания.
Остава тревогата за това какво се случва с основните партийни организации. Проблемът за дееспособността и ефективността на работата на партийните структури е отговорност на всеки социалист – за тяхната адекватност на актуалните социални потребности, интереси и процеси; за личния принос и отговорност!
Градският съвет на БСП се състои от шест районни организации със своите уставни права, задължения и отговорности. Тук трябва да благодарим от името на всички пловдивски социалисти на председателите на Районни съвети: Екатерина Делинова на Район „Южен“, Цветан Коцев на „Северен“, Иван Цанов на „Западен“, Янко Радев на „Източен“, Ердуан Файтийн на „Тракия“ и на новоизбрания Николай Маринов на Район „Централен“, които всеотдайно работят за укрепването на районните организации, фундаментът на градската структура. Можем спокойно да кажем, че отстояват каузата БСП в един труден историко-политически за социалистическата идея момент. Организират и провеждат партийния живот в съответствие с устава на БСП. Инициират мероприятия по райони и активно участват в общоградските. Благодаря ви, от името на Градския съвет и пловдивските социалисти, на вас и на техническите сътрудници, с които допринасяте за съхраняването на лявата идея.
И няколко думи за дейността на хоризонталните структури на БСП:
– Особено активни през годината са клубовете на Обединението на жените социалистки с градски координатор Минка Сърнешка. Жените в пловдивската партийна организация винаги са проявявали своята сила, характер и творчество по организиране на традиционни чествания и благотворителни мероприятия. Запомнящо бе отбелязването на 20-годишнината на ОЖС.
– Да добавим и дейността на младежкото обединение. Младежите имаха своето категорично отношение към случващото се на политическата сцена в национален план. Отстояваха своята позиция и показаха, че могат да бъдат твърди и с характер. Остава предизвикателството да привличат нови приятели и съмишленици. Показаха възможности и в акцията за почистване на района на паметника на Антонивановци.
Тук е мястото, като ръководство да признаем и една несвършена работа – политическите обучения. В началото на изминалата година имаше предложен план за политически и организационни обучения на социалисти, но така и не намерихме сили за неговата реализация. Въпросът с кадрите и тяхното обучение и развитие остава неотменима задача и предизвикателство като ръководство: първо – за хората, техния обхват и възраст и второ – за темите.
Като председател на ГС на БСП смятам, че бъдещето на партията е в търсенето на нови организационни форми. Желанието ми е било всеки един от вас да формира, изразява и отстоява собствено партийно мнение. Според мен възможностите, които дават дискусионните клубове и клубове по интереси са неограничени. Разбира се, трябва да има и търпимост, но вярвам, че това е пътят за силна организация. Може би малко организации в страната – извън София, имат лукса да имат активен клуб като „Лява автентичност“, който е живият пример за възможностите на дискусионният клуб като средство за обсъждане и формиране на политически мнения и послания. Смятам, че клубът изпълнява поставените задачи – благодаря, другарю Арнаудов! Да, официална реакция не е имало винаги, но пък обявеното клубно мнение до голяма степен е формирало мнението и реакцията при заседанията на ГС и НС на БСП. Надявам се, че и други другари ще последват примера и ще разширят клубната дейност в рамките на градската партийна организация.
Много пъти в тази зала се е казвало, че градската организация трябва да има ЦЕЛ. Разбира се, основната политическа цел на всяка партия е спечелване на избори и участие във властта. Нека не се залъгваме – да, властта не е самоцел, но без участие в управлението на местно и национално ниво се обезсмисля и демотивира партийният живот. Той се превръща единствено във форма на социален контакт, клуб по интереси. Разбира се, необходим е задълбочен разговор за и със коалиционните партньори, за червените линии на едно управленско участие.
Колкото и по детски да звучи, но преломния момент, в който сме, изисква да заявим на висок глас „Аз съм БСП“. Такава е нашата отговорност за настоящето и бъдещето на БСП! Тази посока трябва да формираме СЕГА – реалистично, градивно и солидарно! Като социалисти и като леви хора, трябва да поемем своята отговорност за Партията и България. След преминалото заседание на 51 конгрес, предизвикателствата са идейно обновление, организационно укрепване и активна предизборна работа.
Поради тези причини е необходимо с цялата отговорност на партиен актив да продължим започнатата работа по:
– Преосмисляне структурите на партийната организация в града с оглед актуалната политическа обстановка и организационните реалности;
– Изграждане на работеща постоянно действаща изборна администрация включваща на всички нива: СИК, ТПЩ, РПЩ и ГПЩ;
– Ангажиране на по-широк кръг от социалисти и симпатизанти в обсъждането и разработването на политики.
– Подобряване на вътрешнопартийната комуникация от и към основните партийни организации, РС, обединения и движения, ГС на БСП, към социалистите.
– Специални грижи към новоприетите социалисти, предоставяне на възможности за тяхната политическа, обществена и професионална изява.
– Активно сътрудничество с работещите структури на гражданското общество и диалог с гражданите по важни за тях теми и проблеми, чиято същност и начин на решаване да намерят отражение в повишаване на доверието към Българската социалистическа партия в гр. Пловдив
Другарки и другари,
Нашата сила не е в компромисите, които правим, а в принципността и отговорността. Нашата сила е в това, че сме заедно – единни в преодоляване на предизвикателствата. За България и за Пловдив, за мира! Без лявото не може! Левицата е гласът на справедливостта, солидарността и човешкото достойнство. Нека продължим да бъдем последователни, да отстояваме каузите си и да действаме с кураж и решителност. Защото само така можем да гарантираме, че политиката служи на хората, а не на интересите на малцина. Днес и винаги БСП е и ще остане партията на социалната държава, на отговорността и на смелите решения
