Новините от сутринта на 16.03.2026
Всички ядрени съоръжения на Иран са били атакувани и обогатеният уран сега е заровен под развалините
„Всички ядрени съоръжения на страната са били атакувани и обогатеният уран сега е заровен под развалините. Извличането на тези материали е възможно само под надзора на Международната агенция за атомна енергия, но Иран в момента няма планове да извършва подобни действия:
Ако някога решим да го направим, това ще бъде направено под надзора на агенцията. Но засега нямаме ядрена програма.
Нямаме планове да ги изваждаме от руините.“ Абас Арагчи – министър на ВнР на Ислямската република Иран
Представителят на Путин Ушаков с „псувня“ отказа на съветниците на Макрон място на Европа на масата на преговорите за прекратяване на конфликта в Украйна
„Съжалявам, няма да направим това /Русия да позволи на Европа да участва в мирното посредничество при решаването на военния конфликт в Украйна – ДР/, идете на майната ти /по отношение на съветника на френския президент Еманюел Бон и дипломата Бертран Бухвалтер, които пристигнаха в Москва с мисия да напровят опит да убедят Кремъл да позволи на Европа да участва в мирното посредничество в урегулиране на кризата в Украйна – ДР/ !“ Юрий Ушаков – официален представител на президента Владимир Путин, цитиран от Financial Times
Президентът Тръмп не планира да налага допълнителни санкции срещу руската петролна индустрия
„На фона на ескалиращия конфликт в Близкия изток, европейски представители са се опитали да убедят Вашингтон да поддържа натиск върху Москва, като разширят режима на санкции. Служители на Белия дом обаче им казаха миналата седмица, че няма да налагат нови ограничения срещу Русия.
По този начин администрацията на Тръмп ясно заяви, че не възнамерява да затяга икономическите мерки срещу руския енергиен сектор при настоящите обстоятелства.“ Financial Times
Ако страните членки на на НАТО не подкрепят САЩ в деблокирането на Ормузкия проток, „алиансът е изправен пред много лошо бъдеще“
„НАТО е изправен пред „много лошо бъдеще“, ако страните членки на алианса не подкрепят Съединените щати в деблокирането на Ормузкия проток.
Важността на единството между страните от НАТО пред лицето на нарастващите заплахи в региона е очевидна.
Ако не получим необходимата ни подкрепа от нашите съюзници, последствията могат да бъдат катастрофални. Ситуацията изисква незабавно внимание и действия.
Възможно е отлагане на посещението ми в Китай, което беше планирано за следващите седмици. Конфликтът в Близкия изток изисква моето присъствие тук, в Съединените щати, и аз трябва да се съсредоточа върху решаването на този въпрос.
Напрежението в международните отношения изисква необходимост от координация между страните от НАТО. Въпроси като сигурността на морските пътища стават особено актуални за световната икономика и стабилността в региона.“ Доналд Тръмп – президент на САЩ
След Лондон и съюзниците на Вашингтон – Париж и Осло, изразиха нежеланието си да участват в защитата на Ормузкия проток
„Позицията на Париж е фокусирана изключително върху осигуряването на стабилност в Средиземноморския регион и промяна в разполагането на групата самолетоносачи не се планира при настоящите обстоятелства
Париж се стреми да запази стратегическа автономност при вземането на решения относно разполагането на въоръжените си сили.“ Заявление на министерството на отбраната на Франция
„Кралство Норвегия няма планове да изпраща кораби в Ормузкия проток. Приоритетите на норвежкия флот остават защитата на националните интереси в Арктика и участието в операции на НАТО в Северния Атлантик.“ Заявление на министерство на отбраната на Норвегия
САЩ са изправени пред риска да попаднат в капан, докато се опитват да деблокират Ормузкия проток
„Вашингтон обмисля ескортиране на петролни танкери с военни кораби през Ормузкия проток, но американският флот не бърза да разполага сили директно в тесния 21-милен коридор.
Военното комавдване се опасява, че иранските дронове и противокорабните ракети биха могли да превърнат пролива в „кутия за убийства“ – зона под постоянна заплаха от атака срещу кораби.
Експертите смятат, че за защита може да са необходими до два военни кораба на танкер или около 10 кораба за конвой от 5-10 плавателни съда. Освен това ще са необходими постоянни патрули с дронове MQ-9 Reaper и удари срещу ирански ракетни обекти по крайбрежието.
Дори и при такива военни мерки, корабният трафик може да спадне до 10% от нормалните нива, а разчистването на опашката от над 600 кораба, заседнали в Персийския залив, може да отнеме месеци.
Радикален сценарий би бил удари по иранска територия и унищожаване на ракетни площадки по крайбрежието, заплашвайки с мащабна операция срещу Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Подобна операция би изисквала хиляди войници и моряци и значителни ресурси, а изпълнението ѝ може да отнеме месеци.“ Брайън Кларк – американски военен анализатор, пред WSJ
