За нас

Българската социалистическа партия /БСП/ е наследник на създадената на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа Българска социалдемократическа партия, обособена през 1903 г. в Българска работническа социалдемократическа партия /тесни социалисти/. Сред основателите и най-изявените дейци в историческото развитие на партията са: Димитър Благоев, Георги Кирков, Христо Кабакчиев, Георги Димитров и много други.

От създаването си БРСДП е лява европейска партия. Приетата й политическа програма прокламира ценностите на европейската демокрация: пълна политическа свобода от печата, словото и убежденията; достоен нравствен човешки живот; държавни институции, гарантиращи правата на човека и гражданина. Като част от „всесветската“ социална демокрация тя прокламира своята цивилизаторска роля за приобщаването на България към европейските политически и духовни стандарти. За българските социалисти теорията и политическата практика на големите социалдемократически партии е много ценен източник на опит, който те осмислят и прилагат активно в многостранната си дейност. БРСДП е член на Втория интернационал и нейни дейци активно участват в международни социалистически конгреси.

Партията на българските социалисти от самото начало се развива като типична парламентарна политическа сила. Нейните представители в парламента са автори на редица законопроекти в областта на икономическия, политическия и културния живот в България. Те са непримирими към нарушенията в конституционното управление на страната и допринасят в немалка степен за утвърждаването на демократична атмосфера в българския политически живот.

Една от най-характерните черти на партията през всички периоди от нейното развитие е последователната й борба против войната и милитаризма, за мирно и справедливо решаване на националните проблеми и сложните балкански противоречия.

През 1919 г. БРСДП(т.с.) се преименува в Българска комунистическа партия (тесни социалисти) и се присъединява към Комунистическия интернационал.

След държавния преврат през 1923 г. БКП е забранена и фактически две десетилетия работи в нелегалност. Сложно и противоречиво е развитието на БКП през този период. На моменти ръководството й отговаря на репресиите с революционен терор (атентатът в църквата „Св. Неделя“ в София през 1925 г.), а в други случаи е един от най-активните фактори в обединението на демократичните сили в България (изграждането на Народен фронт през 1936-1939 г.).

По време на Втората световна война БКП е ръководител и организатор на антифашистката съпротива в страната. Хилядите жертви, които тя дава през 1941-1944 г. и а ктивното й участие в спасяването на българските евреи са нейният принос към борбата на демократичните сили в Европа и света срещу фашизма.

След 9 септември 1944 г. БКП става ръководна сила в политическия и обществения живот на страната. Макар и формално до 1947 г. тя управлява в коалиция с други леви партии, обединени в Отечествен фронт, а след това (до 1989 г.) – с Българския земеделски народен съюз. БКП се насочва към изграждането на социализъм, следвайки опита на СССР. През този период България постига успехи в социал но-икономическото и културното си развитие. Същевременно БКП установява монопол върху властта, идеологията и информацията. Допуснати са много грешки и деформации, които довеждат страната до тежка икономическа, политическа и морално-психологическа криза. На 10 ноември 1989 г. реформаторските сили в ръководството на БКП стават инициатори за отстраняването на Тодор Живков от поста генерален секретар на ЦК на БКП и впоследствие от поста председател на Държавния съвет на НР България. Започва преходът на България към демократично обществено устройство и към пазарна икономика. Започва и процес на коренна промяна на БКП и преобразуването й в нова партия.

В началото на 1990 г. БКП обявява желанието си да се реформира в партия на демократичния социализъм. След общопартиен референдум тя се преименува в Българска социалистическа партия (БСП). Поема и политическата отговорност за управлението на страната през периода 1944-1989 г. В документите на БСП заляга ценностната триада: свобода, справедливост и солидарност, възприети от социалдемократическите партии и Социалистическия интернационал. А с новата програма на партията (1994 г.), тя се легитимира пред българското общество и пред света като нов тип социалистическа партия, като съвременна лява партия на обновяващия се демократичен социализъм и органическа съставна част на българската, европейската и световната левица. Кандидатства за членство и в Социалистическия интернационал и ПЕС.

БСП е парламентарна и масова партия, която работи активно и като управляваща, и в опозиция за изграждането на демократично и хуманно общество върху основата на общочовешките, националните и социалистическите ценности.