В листата на “БСП за България” по традиция залагаме на експерти. Тази кампания не прави изключение.
Представяме ви Катя Стоилова – магистър по психология и Български език и история; доктор по специална педагогика и хоноруван преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“; директор на Регионалния център в подкрепа процеса на приобщаващото образование Пловдив.
– Каква е Вашата връзка с образованието, д-р Стоилова?
– В областта на образованието работя от 24 години, а от 2006 година съм директор на Регионалния център за подкрепа процеса на приобщаващото образование за област Пловдив, по – известен като Ресурсен център. Колегите, с които поставихме началото на приемането на деца със СОП, бяха 33 човека, а учениците със СОП – 150.
Сега в Регионалния център в подкрепа на процеса на приобщаващото образования работят 97 специалисти: специални педагози, психолози, логопеди, рехабилитатори. Разбира се, през годините в пъти е нараснал и броят на децата. Ежедневно колегите посещават 230 училища и детски градини във всички 18 общини на Пловдивска област.
– Как оценявате образованието в момента?
– По мое наблюдение образованието претърпя две големи кризи. Едната, в началото на Прехода, когато беше отречено всичко постигнато. Това доведе до отлив на учители, анархия в ценностите на подрастващите и демотивация за образование. Резултатите от онези времена вече са видни във всички сфери. Повсеместна липса на квалифицирани кадри във всички професии, студенти с незадоволителна базова подготовка от средното образование, шокираща неграмотност на младото поколение, озадачаваща естетика, незачитане авторитета на знаещите, презрение към традиционните ценности, агресивност в налагането на своето мнение поради комплекса от липсата на знания. Вторият голям удар беше дистанционното обучение. Още на втората година броят на децата с емоционално-поведенчески разстройства нарасна многократно. И тук съвсем не визирам зачестяващите случаи на така наречените „аутоподобни деца“, за които екранът се явява трети родител – бездушен към плача на бебе, безразличен към страховете ти, пропит с агресия и високо ниво на психофизиологичен стрес, които са в основата на голяма част от дезадаптивните поведенчески проблеми при малките деца.
– Какви конкретни проблеми ще посочите в образованието?
– Единодушно е мнението за ненужно обременяване на учебното съдържание с фактология и терминология, надвишаващи психичната възраст на учениците. В крайна сметка в тях се явява изтощение на желанието за разбиране и демотивация за учене. Няма време за затвърждаване, за провокиране на дискусии и упражнения, които са в основата на развитието на мисленето. Другото е въпрос на памет, където по-добра работа биха свършили заучаването на стихотворенията от българските класици. От години това е забравено в часовете по литература, а после се чудим, че децата имали беден речник с думи от ежедневната употреба. Проблем за мен е и дискретното манипулиране на миналото. Априлското въстание и Руско-турската война обединени в един урок? Кога да изследваме причините, повода, резултатите? А всъщност това е най- важното, да откриват причинно-следствени връзки. То ще им помогне да се ориентират в живота си на възрастни.
– Бихте ли посочили други проблеми в образованието?
– Ще използвам думите на колеги: Образованието е като „търговско дружество“. Детето „носи“ парите, тъй че битката е за брой деца в претъпканите групи и класове. Аз мисля, че по – голяма тежест при формулата за финансиране трябва да имат броят на групите и паралелките и броят на назначените специалисти. Иначе ще продължи да е проблематично назначаването на логопед, психолог, помощник на учителя. По-голям трябва да бъде и броят на социалните медиатори, които изцяло да поемат работата по механизма за обхват. Проблемът със задържането в училище следва да опитаме да решим и като въведем образование на няколко скорости. Мисля, че е справедливо да подпомагаме повече тези, които са изоставащи, малките училища, обикновено в селски райони или в затихващи райони. Иначе те ще стават все по затихващи и с все по-ниски резултати. На другия полюс е недостигът на помещения в големите училища и импровизациите за решаване на проблема. Необходимо е изграждане на нова образователна мрежа. Иначе крачката в реновирането на сега съществуващата е огромна, това трябва да признаем. Технологичното модернизиране също е успех на системата. Връщането на кадрите към професията, благодарение на извоюваните от синдикатите заплати и условия на труд.
– Какви други положителни резултати отчитате?
– В технологичен аспект това са електронният дневник, дигиталната раница, националната електронна информационна система в образованието. В нормативен аспект – политиката за кариерно развитие, наставничеството, непрекъснатата квалификация на персонала. Законът обаче се нуждае от много промени.
– Кои са провокациите в модерното образование според Вас?
– Много болезнен и назрял въпрос е как прилагаме компетентностния подход в образованието при все по – нарастващия процент деца невладеещибългарски език. Как ще ги задържим и мотивираме за успех през образование и труд. Подчертавам, това не са деца със СОП, въпреки че на места ударно ги превръщат в такива. Ако продължим да сме неадекватни, сме обречени на бедност. По мое скромно мнение няма по-спешен анализ от този. Другият задължителен анализ, преди предприемането на каквито и да било импровизации, е относно приобщаващото образование. Трябва да се стъпи на конкретни цифри и да се спре със субективното поднасяне на казуси извън контекста на общата картина.
– Какви са проблемите в приобщаващото образование?
– Същите като преди осемнадесет години, когато стартирахме. Неприемането, нежеланието да се научиш как да ги разбираш, липсата на търпение и емпатия. Децата нямат проблем в общуването помежду си, конфликтите винаги са инспирирани от възрастните, на които не им достига обич. Много малко са назначените за помощник на учителя. И цялата тежест пада върху учителите. Кой контролира целесъобразното разходване на средствата за ресурсно подпомагане? Повече специалисти, по-малко деца в групите за ресурсно подпомагане, специализирани обучения, задължително помощник на учителя. Говорим за приобщаваща среда, но всъщност дори достъпната архитектура е „бяла лястовица“. Регламентиране на терапевтични програми с когнитивна насоченост за всички деца със СОП чрез Регионалните центрове, прехвърляне на фокуса на образователните дефицити към развитието на силните им страни, които най-често са в областта на спорта и изкуствата. Какво се случва с учениците със СОП, след като излязат от образованието? Работа на парче, всяко министерство за себе си, без обща визия. Трябва да се мисли за осигуряване на трудова заетост. Заетост с труд е различно от работа и точно неразбирането на това води до почти нулева интеграция след приключване на образованието им. Ако се научим да се чуваме, ще се научим да не си крещим. Казвам го метафорично. И с най-добри чувства към гилдията, част от която са майка ми, сестра ми и дъщеря ми.
✅ За д-р Катя Стоилова можете да гласувате с номер 24 в бюлетината за листата на “БСП за България” и номер 102 за преференция.
🔴 Купуването и продаването на гласове е престъпление!
